Някъде през 90-те години звукът на пътуването започна да се променя.Предишни промени бяха предизвикани от добре известни изобретения: когато съскащата парна машина замени стенещото колело (или развяващо се платно);струята проби бръмчащото витло.Но този нов вариант е по-демократичен и по-разпространен.Може да се чуе навсякъде - във всяка скромна алея и на места, където пътуващите често ходят: на гарите, в хотелските лобита и на летищата.Чувам го на улицата близо до къщата ни през по-голямата част от деня и нощта, но може би особено рано сутрин, когато хората тръгват на дълги пътувания.“Ду-ду, ду-ду, ду-ду, ду-ду” – така го описват детските импресионисти.Ако бяхме чули този звук преди тридесет години, може би щяхме да си представим, че скейтър става призори, за да тренира.Сега този човек може да бъде всеки: адвокат с перуки и юридически документи, семейство с достатъчно багаж за двуседмичен престой в Алгарве.Лек или тежък, голям или малък, поредният куфар изръмжава през цепнатина на тротоара на път за автогарата или метрото.
Какъв беше животът преди куфарите да имат колела?Подобно на много хора от неговото поколение, баща ми носеше нашите картонени кутии на лявото си рамо.Приличаше на моряк и гребеше, сякаш тежък сандък не можеше да тежи повече от папагал, макар че това означаваше, че за да се наслаждава на разговора, той винаги трябваше да отиде отдясно, преди да успее да отговори на неочаквани въпроси отляво, той трябваше да се обърне.в тази посока бавно и бавно, като кон със завързани очи преди поздрав.Никога не съм овладял техниката на рамото и си мислех, че куфарите имат дръжки и са предназначени за използване, въпреки че истинската причина може да е, че не съм достатъчно силен.Баща ми може да ходи на дълги разстояния с багажа си.Една неделна сутрин, когато брат ми се върна от дома си, за да отиде в RAF, си спомням, че вървяхме с него две мили нагоре по хълмовете до гарата, нямаше друг транспорт, но не можахме да го намерим.Баща ми преметна пътната чанта на сина си през раменете си, сякаш не беше нищо повече от раница, за която хорът пееше в песента от Топ 10 „The Happy Bum“ по това време.
Други предпочитат други техники.Улични снимки показват бебешки колички, вероятно отрупани с празнични куфари, докато по-преносими колички се люлеят в ръцете на майка си.Подозирам, че моите родители са смятали това поведение за „често срещано“, може би защото това е начинът, по който семействата понякога се измъкват от дълга за наем („лунна светлина минава“).Разбира се, парите са всичко.Ако имате малко количество багаж, можете да повикате такси и носачи или да изпратите куфарите си до влака, удобство, от което летовниците на Клайд Коуст се нуждаеха през 60-те и поне 70-те години на миналия век.Оксфордски студенти.Изглежда като работа на Уо или Уудхаус, но си спомням, че социално амбициозната майка на един съученик му каза: „Дайте един шилинг на портиера и го оставете да качи вас и вашите кутии в Норт Беруик във влака.“Съществуването на куфари без колела зависи от класа нископлатени слуги, такива кулита с червени ризи, които все още могат да бъдат намерени на индийските железопътни платформи, умело подреждат багажа ви на главите си и бягат с него, оставяйки неопитния пътник в страх че никога повече да не види.
Но изглежда колелото не се е появило заради цената на труда, а заради големите и равни разстояния на летищата.Необходими са повече изследвания;в историята на ежедневните неща все още могат да се намерят сандъци, в които да се залепи нещо като Хенри Петроски в молив или Радклиф Саламан в картоф и като почти всяко изобретение, повече от един човек може законно да претендира за заслугата му.Това.Устройствата с колелца, които се прикрепят към куфарите, съществуват от 60-те години на миналия век, но едва през 1970 г. на Бернар Д. Садоу, вицепрезидент на компания за производство на багаж в Масачузетс, хрумва идеята.Връщайки се у дома от семейна ваканция на Карибите, той се бори с два тежки куфара и забелязва на митницата как летищните служители преместват тежко оборудване върху палет на колела с малко или никакво усилие.Според доклада на Джо Шаркли в The New York Times 40 години по-късно Садоу казал на съпругата си: „Знаеш ли, това е куфарът, от който се нуждаем“, преди да се върне на работа.голям куфар с презрамка отпред.
Работи – добре, защо не?– Две години по-късно иновацията на Sadow е регистрирана като американски патент №3,653,474: „Ролинг багаж“, като се твърди, че е вдъхновена от пътуването със самолет.„Преди багажът се носеше от носачи и се товареше и разтоварваше до улицата, а днешните големи терминали … изострят сложността на обработката на багажа, което се превърна може би в най-голямата трудност, пред която е изправена авиацията.Пътник".популярността на куфарите на колела беше бавна.Мъжете особено се съпротивляваха на удобството на куфара на колелца – „много мъжествено нещо“, спомня си Садоу в The New York Times – когато всъщност неговият куфар беше доста обемисто превозно средство с четири колела, теглено хоризонтално.Подобно на телевизора на Logie Bird, той бързо беше изместен от напреднала технология, в този случай двуколесния „Rollaboard“, проектиран от Робърт Плат през 1987 г. Робърт Плат Плат, пилот на Northwest Airlines и ентусиаст „направи си сам“, продаде ранните си модели на други летателни екипажи .членове.Ролковите скейтбордове имат телескопични дръжки и могат да се търкалят вертикално с лек наклон.Гледката на стюардесите, които ги носят из летището, превръща изобретението на Плат в куфар за професионалисти.Все повече жени пътуват сами.Съдбата на куфара без колела е решена.
Този месец карах четириколесна версия на стария Rollaboard из Европа, версия, с която закъснях, защото две колела изглеждаха достатъчно грешни в мъжкия свят на стария багаж.Все пак: Две колела са добри, четири са по-добри.Стигнахме там по заобиколен и доста труден път – 10 влака, два парахода, метро, три хотела – въпреки че разбирам, че ми е трудно да ме поставя на едно ниво с Патрик Лий Фермор или Норман.ниво, но изглежда като постижение, което никога няма да изисква такси за някой от тези пикапи.Градският транспорт е лесно достъпен.Придвижвахме се лесно между влакове, лодки и хотели;на добри, равни пътища изглеждаше, че четириколесното превозно средство генерира собствена енергия и когато нещата станат трудни (например Тур дьо Франс се наричаше кола на тротоара), лесно е да се върнете към двуколесното.Wheeler и продължете надолу по склона.
Може би количката не е стока в чист вид.Това насърчи хората да носят повече, отколкото им е необходимо - повече, отколкото биха могли да носят в епоха без колела - в куфари с размерите на транспортни кутии, които задръстват пътеките на камиони и автобуси.Но освен евтините полети, никакви други модерни разработки не са улеснили пътуването.Дължим това на Садоу и Плат, както и на издръжливите пластмасови колела и феминизма.
Време на публикуване: 10 юли 2023 г